ДОЛАПЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Занаятчия, който прави долапи2. Нито един ерген в Яница не я [Йордана] харесвал. Михо, левент, долапчия.., не вземал дори нейни дрехи за тепавицата. Д. Вълев, Ж, 28.
