ДОЛЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; долежа̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. и прех. Лежа до определено време, лежа колкото е необходимо. С тая рана трябва да долежиш до двайсетия ден. Δ Той има още няколко месеца да долежи наказанието си. долежавам се, долежа се страд.
ДОЛЕЖА̀ВА МИ СЕ несв.; долежѝ ми се св., непрех. Обхваща ме желание да лежа. А е седял на проста дървена пейка, без да постила нищо меко под себе си. Умори ли се — ще полегне за малко върху този нар, за да не му се долежи. Сл. Македонски, ЕЗС, 125.
ДОЛЕЖА̀ВАМ СИ несв.; долежа̀ си св., непрех. Лежа колкото ми е необходимо, за да се належа; лежа до насита.