ДОЛЀПЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от долепям и от долепям се. На всеобщите приветствия той отговаряше с долепяне десницата си към челото и с кротка усмивка. Ив. Вазов, Съч. VI, 141.


Източник: Речник на българския език (онлайн)