ДОЛМЀН м. Обикн. мн. Археол. Праисторически мегалитен паметник, използван като гробница или култово съоръжение, който е изграден от вертикално поставени в земята огромни каменни блокове или плочи, покрити отгоре с друга каменна плоча, оформящи вътрешно помещение — камера. Терминът долмен обозначава забити в земята камъни (блокове), които са покрити с хоризонтална плоча. Л. Цонев и др., МБ, 10. Западноевропейските долмени са гробници с кръгла или многоъгълна камера, които по форма се различават твърде много от нашите. ТП III (2), 36.
— От бретонски dolmen ‘каменна маса’.