ДОЛНОМАХАЛЀНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който живее в махала в долния край на селище. — В снощното събрание той [Попов] беше подвел долномахаленци да слеят листата си със Симеоновата. А. Страшимиров, Съч. I, 343.


Източник: Речник на българския език (онлайн)