ДОЛНЯ̀К1, мн. няма, м. Южен вятър, южняк; беломорец, долнянин. Долнякът разпуква и най-късните горски цветя, пуска розовинка по черешите, както по бузите на малко дете. Кр. Григоров, ПЧ, 112. Юг или пладне е оная страна която е срещу север, .., и откъм която вее южният вятър, долняк. Ив. Богоров, КГ, 5. И ето пак за всички драга пролет / довя долняка топъл откъм юг. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159.
ДОЛНЯ̀К2, мн. -ци, м. Диал. Долноземец, долненец. От памтивека тука идват долняци да си къртят кремъни за диканите. А. Каралийчев, НЗ, 15-16.