ДОМА̀ЗВАМ, -аш, несв.; дома̀жа, -еш, мин. св. дома̀зах, св., прех. Мажа и това, което е останало да се измаже или намаже; мажа докрай. Майсторите останаха — / със сè сила работят / а пък вятърът задуха: / те бързат да свършат, / един камък си додялва, / другий го домазва. Ц. Гинчев, ДТ, 68. Домазах стаята и отворих прозорците да се суши боята. Δ Домазах си набързо филията с мармалад и изскочих при децата на игра. домазвам се, домажа се страд.