ДОМАКЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на домакин (в 1 и 2 знач.). Подир дълго гледане далекогледът се помести, а зад него блесна хубавото лице на девойката, домакиновата дъщеря. Св. Миларов, СЦТ, 109.
