ДОМЀРВАМ, -аш, несв.; домèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Измервам и това, което е останало да се мери, измервам до- край. Домери ябълките и да си тръгваме, пък утре ще ги продаваме.
2. Меря допълнително, добавям още, за да се достигне някакво желано тегло. „Айде, айде, мила сестро, / тизе можеш у рай д идеш, / у рай д идеш, рай да видиш: / ти си чуждо работила, / и що не е излезнало, / ти от свое домерила, / на кантара да излезне!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 428. Да ти домеря още сто грама, та да стане кило. домервам се, домеря се страд.