ДО̀МЕЦ, мн. -овцè, м. Умал. от дом (в 1 знач.). Сега, дорде ви не са налегнале дяца, ако си направите нящо домец и ако отделнете нящо настрана — това ще да е. Т. Влайков, Съч. II, 97. Току-що ся запрял на място подвижният дом, кон, кой го теглил, бил изпрягнат от возница.. Децата,.. седяли при подвижния си домец. С. Радулов, ГМП (превод), 100.
ДОМЀЦ, мн. домцѝ, м. Диал. Мъж, който поддържа, грижи се за домакинството; домакин, домашар, домошар. Обича господ крадеца, ама обича и домеца. П. Р. Славейков, БП II, 1.