ДОМИНИКА̀НСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет.: Доминикански орден. Един от най-големите католически монашески ордени, основан в 1215 г. във Франция от испанския монах Доминик.

2. Който се отнася до този орден и до неговите членове. Из сичкото това са види, че Пия IХ желае да останат и занапред езуитите и доминиканските калугери учители в училищата. С, 1872, бр. 32, 250.

— От фр собств.

ДОМИНИКА̀НСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет.: Доминиканска република. Държава в източната част на о. Хаити в Средна Америка.

2. Който се отнася до тази република и до нейните жители.


Източник: Речник на българския език (онлайн)