ДОМО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Остар. Който се отнася до дом (в 1 знач.). Известно е, че и в други градове има старинни къщи и върху техните фасади домовни знаци, някъде твърде фантастични. Някъде обаче няма толкова, колкото в Прага. ВН, 1962, бр. 2331, 4. И от внешните домовни строения и работи трудят са да уразумеят и да уловят внутренното и скритото на человека сердечно состояние. Р. Попович, Х, 108.
2. Диал. Домовит (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Който има къща, семейство; семеен (Ст. Младенов, БТР I).