ДОМОВЛАДЀТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Собственик, стопанин на къща, на дом; домовладелец. За да не мислят обаче, че само на израилтяните са отнася туй обещание, приказва им притчата за домовладетеля. Н. Михайловски, ССИ (превод), 152.
