ДОНА̀ДВАМ, -аш, несв.; дона̀дам, -аш, св., прех. Диал. Донаждам. — Кавханът ми обади още — донадваше Коца, — че засега маджарите ще стоят спокойни. Й. Вълчев, СКН, 388. „Друго е, да не беше Яньовден, думаха едни; пък то на тая вечер играят и вампири“ .. „Така си е, донадваха други; изсмукаха кръвта на горкия Йовка.“ А. Страшимиров, А, 564. донадвам се, донадя се страд.