ДОНАПЪ̀ЛВАМ, -аш, несв.; донапъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Като пълня отчасти напълнени съдове, напълвам и това, което е останало да се пълни; напълвам докрай. донапълвам се, донапълня се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)