ДОНАТОПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; донатопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Топя, натопявам и това, което е останало да се топи, натопявам докрай. донатопявам се, донатопя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)