ДОНЖУА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Неодобр. Присъщ на донжуан. „Именно и оня, черноокият по-преди, имаше такива вирнати мустаци и такъв донжуански вид.“ Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 23. Честно казано, Дако не можеше да се похвали с такъв донжуански подвиг, защото единственото му сърдечно увлечение беше завършило фатално със законен брак. Г. Райчев, ЗК, 14. — Един пустоглав фарфара, който навсякъде търси донжуански похождения. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 110.
ДОНЖУА̀НСКИ. Неодобр. Нареч. от прил. донжуански. Гледа донжуански.