ДОНО̀СНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до доносник и до донос. По много неща личеше, че изпълнява полицейски, доноснически служби. П. Михайлов, МП, 68. Да сътрудничи человек в такова списание, очевидно, означава да одобрява политическите му тенденции, да е солидарен с доносническия му характер. Д. Благоев, ЛСК, 75.