ДООБЛЍЧАМ, -аш, несв.; дооблека̀, дооблечèш, мин. св. дообля̀кох, дооблèче, прич. мин. св. деят. дообля̀къл, -кла, -кло, мн. дооблèкли, св., прех. Обличам напълно, докрай. дообличам се, дооблека се страд. и възвр. Почакай няколко минути да се дооблека и ще излезем заедно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)