ДООБРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; дообръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дообръ̀снат, св., прех. Обръсвам напълно, докрай, довършвам бръсненето; добръсвам, доизбръсвам. Той дообръсна мъжа на стола и затвори бръснарницата. дообръсвам се, дообръсна се страд. и възвр. Ето вчера: тя [жена му] дойде отнякъде, тъкмо когато бе почнал да се бръсне. Не го погледна. — Анче, какво има?.. — Анче, за мама ли пак нещо... кажи... Като чу думата „мама“, тя още повече захълца.. Той учуден я остави и отиде да се дообръсне. М. Грубешлиева, ПП, 90-91.