ДООДЍРАМ, -аш, несв.; доодера̀, -èш, мин. св. доодра̀х, св., прех. 1. Дера, одирам напълно, докрай. — Ти доодери овцата, че аз да помогна за разтоварването на каруцата.

2. Дера, одирам всички или всичко, което е останало, докрай. Под сайванта доодраха зайците, които донесе последният ловджия и дадоха всичките на жените да ги наготвят. доодирам се, доодера се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)