ДООЗДРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; дооздравèя, -èеш, мин. св. дооздравя̀х, прич. мин. св. деят. дооздравя̀л, -а, -о, мн. дооздравèли, св., непрех. Оздравявам напълно, окончателно, съвсем. Второто дете дойде, когато вече войната беше обявена и той дооздравяваше в село от раната, която получи при десанта пред Кюстенджа. Д. Добревски, БКН, 110.