ДООКОМПЛЕКТУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доокомплектувам и от доокомплектувам се. За пълното доокомплектуване на ски екипа магазинът предлага немски автомати и щеки. Отеч., 1978, кн. 2, 43.


Източник: Речник на българския език (онлайн)