РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ДООПУ̀ШВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доопушвам¹1 и от доопушвам се.

ДООПУ̀ШВАНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от доопушвам²2 и от доопушвам се.

Източник: Речник на българския език (онлайн)