ДООТСЍЧАМ, -аш, несв.; доотсека̀, доотсечèш, мин. св. доотся̀кох, прич. мин. св. деят. доотся̀къл, -кла, -кло, мн. доотсèкли, прич. мин. страд. доотсèчен, св., прех. Отсичам напълно, докрай. доотсичам се, доотсека се страд.
