ДОПА̀ДАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от допадам1 и от допадам се1.

ДОПА̀ДАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от допадам2.

ДОПА̀ДАНЕ3, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от допадам3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)