ДО̀ПИНГ м. 1. Спец. Ободрително средство, препарат за временно потискане на умора и повишаване на физическата и умствената дееспособност, след което обаче настъпва изтощение. Френският учен Марсел Саро избра за своя тема въпроса за хляба. Между другото той съобщи, че в древна Гърция са съществували няколко вида хляб и че един от тях е бил специално предназначен за атлетите, тъй като съдържал някои вещества, стимулиращи човешкия организъм... Може да се смята, че това научно съобщение сочи най-отдавнашната епоха, в която е съществувал допингът. НТМ, 1967, кн. 4, 17.
2. Прeн. Нeщо, коeто стимулира жизнeността, повишава настроeниeто. Дуeтът жизнeно сe нуждаe от eмоционалeн допинг, който засeга му липсва. 24 часа, 2000, бр. 236, 40.
– Англ. doping.