ДО̀ПИСНИЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. Който се отнася до дописник. В стаята на дописника [в рeдакцията на вeстника] всеки ден (освен събота) от 13.30 до 19 часа има дежурен редакционен работник, с когото дописниците могат да се съветват по своята дописническа дейност. ВН, 1961, бр. 2946, 2. Дописническа мрежа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)