ДО̀ПИСНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Работа на дописник. А ето и „Ден“ — и списание, и вестник под редакцията на Стефан Бобчев, следвал в медицинското училище и подгонен като ученик за тайно дописничество в български вестници. Хр. Бръзицов, НЦ, 170.


Източник: Речник на българския език (онлайн)