ДОПЍСУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); допѝша, -еш, мин. св. допѝсах, прех. Дописвам. дописувам сe, допиша сe страд.

— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)