ДОПОРЪ̀БВАМ, -аш, несв.; допорібя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Поръбвам и това, което е останало да се поръбва; поръбвам докрай. допоръбвам се, допоръбя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)