ДОПРЕМЍТАМ, -аш, несв.; допремета̀, -èш, мин. св. допремèтох, прич. мин. св. деят. допремèл, св., прех. Премитам, измитам и това, което е останало да се мете, премитам докрай. Допремети ти двора, че аз трябва да излизам вече. допремитам се, допремета се страд.