ДОПРЍПВАМ, -аш, несв.; допрѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Доприпквам. Той [Мургаш] отиваше и далеко напред и доприпваше обратно при мене, хвърлейки се с буйна и необуздана радост. Н. Попфилипов, РЛ, 25.
