ДОПУ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от допускам и от допускам се; допущане. „Провокатор“ — тревожно помисли Стефан. Но на това подозрение се противопостави веднага допускането, че евреинът можеше да бъде предпазлив и много опитен другар. Д. Димов, Т, 77. За да се състави .. обща технология, е необходимо да се обосноват теоретично отделните въпроси и се направят съответни обобщения. Това изисква понякога да се правят редица допускания, които ще идеализират до известна степен действителните условия. Л. Калев, ВТЛ, 5.