ДОПУСТЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на допустим (в 1 и 2 значение). Публиката може и да опровергае истинността на това, което ѝ се поднася, да разсъждава за неговата допустимост или невероятност. П. Динеков, ФО, 88. – А ти наистина ли се плашиш чак толкова от смъртта? – Понякога, но не знам какво е нивото на допустимост за страха от нея. Е. Андреев, ЛЛ, 138.
2. Юрид. Законов критерий, който показва дали даден съд има правото да разгледа жалба или иск. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска в закритото подготвително заседание. Ж. Сталев, БГПП, 180-181. Втората абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата е наличието на пряк интерес за жалбоподателя. Ал. Джеров, ПП, 305.