ДОПУ̀ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от допущам и от допущам се; допускане. Както всички статии на Славейков и тая се отличава с тънка досетливост и поетическа проникновеност:..; колко убедителни са също допущанията му за влияния [върху Ботев] от Хайне и особено от Лермонтова. М. Николов, БР, 1931, кн. 8, 259.