ДОРАБО̀ТВАМ, -аш, несв.; дорабо̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изработвам и това, което е останало да се работи, изработвам докрай; доизработвам. Той доработваше един свой учен труд за Източна Румелия. Ив. Вазов, ЗП, 4. Мръкна се. „Хайде, .., прибирайте се в базата. Браздите ще изкривите“. „Не — заинатих се. — Ще доработя!“ А. Гуляшки, МТС, 235. доработвам се, доработя се страд. Йордан Йовков отнасяше в театъра напълно завършена пиеса и никому там през ума не минаваше, че трябва „да се доработва“, „да се дописва“, „да се преписва“. Н. Лилиев, СбАСЕП, 427.