ДОРАЗБОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доразболèя, -èеш, мин. св. -я̀х, св., прех. Рядко. Разболявам някого напълно, докрай. Жена му от години не хващаше сърпа. Пустотата и тишината, които лягаха в селото от ран- ни зори, я доразболяваха, не ѝ се искаше дори на улицата да излиза. М. Яворски, ХСП, 134.
ДОРАЗБОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; доразболèя се св., непрех. Разболявам се напълно, докрай. Не беше добре, а и излезе леко облечена, та се доразболя.