ДОРАЗВДЍГАМ, -аш, несв.; доразвдѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Развдигам и това, което е останало да се развдига, развдигам докрай. Когато гостите си отидоха, ние с кака останахме да помогнем на мама да доразвдигне трапезата. доразвдигам се, доразвдигна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)