ДОРАЗДА̀ВАМ, -аш, несв.; доразда̀м, дораздадèш, мин. св. доразда̀дох, прич. мин. св. деят. доразда̀л, прич. мин. страд. доразда̀ден, пов. доразда̀й, доразда̀йте, св., прех. Раздавам и това, което е останало да се раздава, раздавам докрай. Дораздадох поканите и тръгнах. дораздавам се, дораздам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)