ДОРАЗКОВА̀ВАМ, -аш, несв.; доразкова̀, -èш, мин. св. -а̀х, св., прех. Разковавам и това, което е останало да се разковава, разковавам докрай. Доразковах сандъка и извадих всички гвоздеи. доразковавам се, доразкова се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)