ДОРАЗНЕБЍТВАМ, -аш, несв.; доразнебѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разнебитвам, разрушавам, развалям и това, което е останало неразнебитено, разнебитвам докрай. Къщата тече отвсякъде, мазилката се изрони, като изоставена е, защото с немарливостта си той я доразнебити.

2. Прен. Разнебитвам, разсипвам някого напълно, докрай. Неприятните истории около конкурса го доразнебитиха. доразнебитвам се, доразнебитя се страд.

ДОРАЗНЕБЍТВАМ СЕ несв.; доразнебѝтя се св., непрех. Разнебитвам се напълно, докрай. След последното пътуване колата ни се доразнебити. Δ След продължителното боледуване се доразнебитих и психически, не само физически.


Източник: Речник на българския език (онлайн)