ДОРАЗОРА̀ВАМ, -аш, несв.; доразора̀, -èш, мин. св. -а̀х, св., прех. Разоравам и това, което е останало да се разорава, разоравам докрай. Доразораха нивата до големия дъб и с това най-сетне свършиха оранта. доразоравам се, доразора се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)