ДОРАЗПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; доразпра̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разправям и това, което е останало да се разправя, разправям, разказвам докрай. Дядо Нистор доразправяше красноречиво вироглавството на сина си Никола. Ив. Вазов, Съч. VII, 104. Когато свършихме работата, от напрежение и безсъние такива бради ни бяха пораснали... — Тогава ли получи медала? — .. — Тогава. Чакай да ти доразправя. Д. Кисьов, Щ, 508. доразправям се, доразправя се страд.