ДОРАЗРЕША̀ВАМ, -аш, несв.; доразреша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разрешавам и това, което е останало да се разрешава, разрешавам докрай. Тогава планоснимачът се съгласи, но този въпрос остана да бъде доразрешен от главния инженер Гора- нов. К. Калчев, ЖП, 32. доразрешавам се, доразреша се страд.