ДОРАЗСЪ̀НВАМ, -аш, несв.; доразсъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разсънвам някого напълно, докрай. доразсънвам се, доразсъня се страд.

ДОРАЗСЪ̀НВАМ СЕ несв.; доразсъ̀ня се св., непрех. Разсънвам се напълно, докрай. Цене плисна две шепи вода на лицето си, да се доразсъни, изтри се с ръкава на палтото си и надникна през отвореното прозорче на Бодковата стая. В. Ченков, СНД, 128.


Източник: Речник на българския език (онлайн)