ДОРАЗТО̀ЧВАМ, -аш, несв.; доразто̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разточвам и това, което е останало да се точи, разточвам докрай. Жената доразточи баницата, нареди я в тавата и я сложи да се пече. доразточвам се, доразточа се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)