ДОРАЗТРЀБВАМ, -аш, несв.; доразтрèбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разтребвам и това, което е останало да се прибира, подрежда, разтребвам докрай. Мълчаливи и нацупени, двете сестри доразтребиха и почистиха всичко и се прибраха горе на чардака. Г. Караславов, ОХ IV, 401. Ние трябва да доразтребим и да пометем. Т. Влайков, Пр I, 49. доразтребвам се, доразтребя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)