ДОСАДЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от досадлив. Но тия спомени ядосваха доктора — не че съвестта му имаше някаква намеса тука — а тъй, просто му теготяха със своята досадливост. Ив. Вазов, Съч. IХ, 78.
