ДОСБО̀РУВАМ и ДОСБО̀РВАМ, -аш, несв.; досбо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Доразказвам, доричам. Още не досборуала тая, царскио син върлил со златен пръстен по нея и беше ѝ ударил право по зъби, та зъбите беше ѝ се позлатиле. Нар. прик., СбНУ ХV, 108. досборувам се, досборя се страд.